Мотивите за извършване на радикалната пенсионна реформа бяха ниските и почти еднакви пенсии (коефициент на заместване на дохода 25-27%), увеличаващите се осигурителни вноски и в същото време намаляваща събираемост, демотивацията за участие в обществената осигурителна система, съпроводена с бягство в сивата икономика, и не на последно място растящите бъдещи задължения и очертаващите се огромни финансови дефицити.

В тази ситуация и при тези условия възприетата философия на пенсионната реформа се изразяваше в запазване и осъвременяване на солидарната пенсионна система като нейна основна част и изграждането на допълващ капиталов сегмент в две нови части  – задължително допълнително и доброволно допълнително пенсионно осигуряване. Утвърден беше нов класически тристълбов модел на пенсионната система. Поставената крайна цел е коефициентът на заместване на дохода от трите стълба да достигне 70-80%, в т. ч. от първия солидарен стълб – 40%, от втория капиталов стълб – 20% и от третия капиталов стълб – 10-20%. Различни са оценките и очакванията, кога ще бъде постигната тази цел. Резултатите обаче показват, че към тази цел се движим с добри темпове. Неоспорим факт е, че допълнителното пенсионно осигуряване на капиталов принцип се оказа един от най-бързо развиващите се финансови пазари в България. А с ресурса, който управляват, пенсионните дружества заемат своето място на значими институционални инвеститори в българската икономика.